картофи, фасул и зеленчуци. Неотменима за населението в района е свинското месо. Сланината е царица на яденето.
Традиционното хранене на населението е в зависимост от географското положение на района и едноплеменния състав на населението. Затвореността на котловината, нейната изолираност от външния (околния) свят е запазила местните жители от влияния на чужди традиции.В Разложко с надморска височина над 800 м се отглеждат малко видове земеделски култури - предимно ръж, царевица, пшеница, боб и овес, и то в ограничено количество. Основната съставка на домашния хляб били царевицата и ръжта. Добивът на местния сорт царевица е бил твърде нисък. От зеленчуковите култури широко застъпени са картофите, зелето и цвеклото.
В ония години стопанката месела хляб един път седмично, обикновено в събота. Тестото опичали в домашната пещ. Хлябовете наричани питаре, като всеки един "питар" тежал два - три килограма. Яденето на прясно опечен хляб било рядкост. Затова за лакомите и нетърпеливите деца правели фудулки. Случвало се доста хляб да мухляса, но това не пречело да се консумира, стига мухлясалата част да е добре изрязана.
Квасът съхранявали "от нощи до нощи".
Опеченият хляб се нарежда и завива в дълги тесни дървени платна, наречени трапези. Любопитен факт е, че тези помощни средства, заедно с корито за месене, влизат в набора на чеиза на булката. Преди мятането на хляба, в пещта се слагали тънко разстлани питки, които се опичат бързо. Това са т.нар. фудулки. Ядат се докато са топли. На момичетата, които започват да се гиздят, казвали фудулки - едно непознато другаде сравнение.
Пшеницата, която се произвеждала в малки количества в сравнение с ръжта, рядко използвали за хляб. От нея правери най - вече булгур, кускус, юфка и трахана. Хлябът бил ръчен. Оризът имали за лукс. Най - вкусна била баницата с булгур. Юфка и кус-кус готвели през зимата и по време на усилена полска работа. За по - спорна и лека работа приготвянето на тези храни правели групово по комшийски.
Юфка. Тестото се приготвя от пшеничено брашно. Замесва се с прясно мляко и яйца. Източените кори се подсушават на слънце върху платнени покривки. Корите се препичат във фурна и се съхраняват в памучни чували.
Готви се така: във вряща вода се слага щипка сол, няколко шепи юфка - по шепа на човек. Щом се сгъсти, изцежда се и се залива със свинска мас или масло и се поръсва със сирене или извара и пръжки. Има и втори начин: вари се в прясно мляко с натрошено в нея сирене. Поднася се предимно за закуска или вечеря.
Трахана. Тестото се забърква с квас и е по - твърдо от това на юфката. Тестените парчета се стриват на обратната страна на рещото, докато стане на дребни безформени зрънца. Тази маса се вари на пара, след което се суши на слънце. Държи се на сухо и проветриво място. Приготвя се за ядене както юфката - със сирене и пръжки. Може и без мазнина - само с прясно мляко.
Кускус. За направата на кускуса се изисква повече умение и време. Пред нощвите сядат една срещу друга две жени. Във "валянето" на кускуса участва още една жена. Дъното на нощвите се посипва с едро смлян булгур наричан "кучета ". Поръсват го с брашно, сипват на малки струйки вода от ибриче. Омесването на зърното с брашното става чрез хоризонтално движение на двете ръце в една посока. Леко намокреното тесто се напластява върху булгура, постепенно, докато добие формата на едри сачми - всички са с еднаква големина. Количеството на приготвения кускус се определя от броя на членовете на семейството.
Следва втора фаза. Хлебните топчета се слагат в казан на дървена скара, увити в тънко ленено платно (зебло). Варят се на пара. Вари се около половин час. Добре свареният кускус се натрошава на зърна, изсипва се върху чаршафи, разпрострени на чардака, и се суши на слънце. Свареният на буци кускус е любимо лакумство за децата . Съхранява се в памучни торби. Приготвя се за ядене както юфката и трахана.
Качамак. (бракадан). Приготвя се от хлебно царевично брашно. Този сорт царевица се отглежда в места със слънчево изложение. Едно от тези места е местността "Вранкила" .
Смляното за качамак брашно се отсява от люспите и леко се препича във фурната. Качамакът е най - сладък, когато ври в котел, окачен на верига над огнището, и на бавен огън. Прави се по следния начин: брашното се слага в тенджера на шепи във вряща вода, леко подсолена. С точилката или със специална бъркалка се пробива дупка по средата. Ври около половин час. В това време в широк тиган се изпържват парчета свинско месо или ребра, суджук. Може и бабец (старец), според сезона. Бърка се, докато тестото започне да се отлепва от стените на съда - показател, че е добре сварено. Растила се на пластове в тава, чието дъно е полято с нагорещена мазнина. Между всеки пласт се поръсва сирене или извара и мазнина. Богат качамак е оня, в който има и сирене и пръжки. Яде се кисело мляко или мъреница. Прави се и постен качамак. Яде се на "грамуди" (бучки) поръсени със захар.
Кутмачът. Овчарски специалитет. Приготвя се от гъсто овче мляко, добито през юли - август. Смята се, че за да стане "баш кутмач", овцата трябва да е яла житни класове. Приготвя се по следния начин: Млякото се вари на водна баня, като се бърка, докато се сгъсти и стане на каша. Чобаните казвали: "Брой хапките и яж." Изключително калорично ядене. Има такава проказка: "Човек, който яде кутмач, умора незнае."
 |  |
Рибник. На празника Свети Никола се прави рибник. В тава се слага оризът или булгурът, запържен с кромид лук, върху който се нарежда рибата. Тепсията се слага в затоплена фурна и се пече до зачервяване. Рибата се яде с ръце.
